„Всичко произлиза от водата''.

Чешма, плод на истинско старание, извор, създаден от човека, носител на добродетел, източник на вода, дар от „мехлема на благодеянието” на благодетеля Ибрахим агабанбашия от свитата на великия везир. Изгради и съживи това свято място. Водата беше в ръцете на свети Георги, ако водата на този извор, вода за всичко живо, не бе потърсил в околността. Не хаби нито капка от водата му ! Самият извор сочи датата –благоволението на Ибрахим ага създаде този свещен извор.

”Това гласи надписът от 1840 год. на голямата чешма в село Жегларци. Легендата е друга и тя няма нищо общо с надписа. Според книгата на Жеко Попов „Жегларци, Орляк, Зърнево и околността”- „Джиджи баши, турският бей в селото, имал красива дъщеря. Той бил извънредно строг към нея и се канел да се сроди с богат турски офицер от Силистра. Бащата дал много средства за приготвяне на моминския чеиз, но се случило нещастие- девойката обичала друг, беден момък от селото и от мъка се разболяла и умряла. Беят разбрал несправедливостта си и продал приготвения чеиз, като със средствата построил каменна чешма за хаир, бяла, хубава като единствената му дъщеря.”Интересна е легендата за каменната чешма в с. Поп Груево. На грънчаря Иван Николов Михалев /1905-1973/ от вече заличеното добричко село Горско се родила дъщеря Донка /1934-1989/.

Залиняла тя още от дете от нелечима болест. Тръгнал баща й с каруцата по градове и села лек да й търси. Спрял в тервелското село Поп Груево. Там стари мъдреци му казали, че за да оздравее ще трябва да стори някакъв себап- да изкопае кладенец, да построи или възстанови изоставена чешма, та като мине морен пътник край тях и реши да пие вода, да пожелае на този, който ги е строил, добро здраве и дълъг живот. Послушал баща й съветите на старците и тръгнал да търси такава чешма. Открил я в това село. Намерил каменоделци за четирите и олука, които след три-четири месеца той закарал до чешмата. Майсторите бързо си свършили работата и написали, че чешмата е възстановена от грънчаря Иван Николов. Нарекли я Голямата чешма. Построена била в 1797 год. Имала 25 корита. Дали от това, дали от друго- никой не разбрал, но животът на дъщеря му се удължил до 55 години. Родила две дъщери, отгледала и внуци.Нека не забравяме, че каменната буква най- трае. Книгата я гори огън и дървото гние. Желязото го пие ръжда. Само камъкът на всичко трае. Затова всичко написано върху камъка достига до нас. Стига да знае човек да го чете и стига да иска.По нашия край много нещо е изписано по каменните чешми.Много длето и желязо са се били с камъка – под напукана ръка,мазолеста и даровита … Не камъка са дълбали тези ръце, а очи са отваряли върху него. Да минат векове- други да дойдат, ала доде има народ по земята ни- да има пред какво да спре крачката си, да има къде да коленичи и да пие вода, да облажи душата си… Написаният камък и крачка спира, и душа облажава –с духовна сила, с памет и обич, които отдалече идат … Ние, като хора живеещи на тези земи, сме задължени на каменните чешми, на техните надписи. Защото хартията, освен че се гори, тя се и под ключ слага, а камъкът не можеш. Всяко време се е писало и разписвало върху камъка, ала в неговата корава гърбина най-вярно се е писало писмото на нашето оцеляване. И други ще четат. Едни ще забравят думите на далечните ни прадеди. Може и тъй да трябва- на този свят има еднаква нужда и от хора, дето помнят, и хора дето забравят.Нека се вглеждаме в каменните чешми на „нашето село” и не забравяме, че всяка каменна чешма има своята история. Много са непреведените надписи от чешмите ни, други са безвъзвратно изгубени, пропаднали, като този на голямата чешма от Орляк, която има „Г”-образен вид; строена е от неголеми блокове и има два чучура.Преданието говори, че при строежа на чешмата била пренесена жертва, за да не се събори. Колко ли сенки са влезли в темелите на нашите Големи чешми, колко ли млади невести, останали без сенките си, са залинели и са си отишли от този свят. За да се превърнат в здрава, красива каменна чешма по прашните ни добруджански пътища. И все си мисли човек, нали е камък, нали е без душа, защо му е човешка сянка. Нали е по-силен и повечен от човека, защо търси тленната сянка на една крехка женска снага ?Или това магическо женско тяло,с все тайните, дето носи в себе си, е потребно на камъка и нему живот да даде, както е дало на човека, от неговите пазви да смукне камъкът, за да се вякчи още. И сянката на тленното да се превърне в сила, която тъй да подреди и превърже камъка с невидими връзки, че за векове да се укроти и да дава път на водата,която е вечната, неизплакана сълза на вградена сянка.Не е случайно, дето в мостовете и чешмите се вгражда сянкатана най- младата, най- личната, най- хубавата, онази, в която животът тепърва ще бушува, тепърва ще се чупят клончетата на човешкото дърво, за да се плоди то и разцъфтява … Тъй камъкът искал сам душа да хване, защото и той несловесният, усещал, че една работа, душа в която няма, тя нищо не струва. Старият камък я разбра тази проста и дълбока работа за душата, дано ние днешните хора я разберем.И ако я разберем ще опазим огромното си богатство наречено Каменни чешми и няма безразлично и „без душа” да гледаме,как бездушни и безпаметни хора рушат чешмите ни водени от иманярски страсти, замърсяват чистата изворна вода, пропиляват я,рушат коритата, оставят след себе си белега на своята безотговорности забравят мъдростта на надписа: „Не хаби нито капка от водата …Всичко произлиза от водата”.

Kaynak:    ТЕРВЕЛ  издание на Община Т е рв е л